|
"Ние, мъжете" Мискинските рапсодии на Джендема |
||
|
За познавачите на родната ъндърграунд култура името на Ангел Джендема не е загадка. По-скоро тайна е защо точно Джендема, а не Медногласния например, но от разказаното и изпятото става ясно, че прякорът идва от филологически пристрастия, бирени фантазии и непоносимост към шербета на соцреализма. Винаги между шамарите, неговите текстове са на ръба на естетическия скандал, понякога и на нравствената перверзия. Репортер на вестника направи лоша услуга на Ачо Джендема, като се опита да "канонизира" подземнaтa му личност по официален образ и подобие с няколко въпроса. Ето какво се получи: - Ачо, след като старата система рухна, за какво пееш сега? - Няма вече за какво да се пее, но… - Сигурен ли си, че няма да има? - Трябва да ти кажа, че никога не се знае какво ще стане. Вярно е, че тези работи, които пея, са писани преди, малко oстаряха и им мина модата. Смени се фонът. Обаче когато стана московският преврат, изведнъж се повиши интересът към тези песни… - Значи от преврат на преврат я караш… Какво или кого предизвикваше с песните си? - Живеехме в ситуация, в която по разбираеми причини езикът достигна до езоповска условност. Смисълът на оцеляването и противопоставянето роди ъндърграунда. - Коя е твоята публика? - Ще ти призная, че хората още не са подготвени. Ние тепърва ще преживяваме шока от подобен род културни атаки. |
Публиката все още се формира и възпитава. Трябва да се отървем от маската на позата и да бъдем естествени. - Как ще оцелеят все пак твоите песни? - Смисълът на моите текстове е в скандала, в това е същността на изкуството. - Кой скандал е значим за тебе, от всичко ли става скандал? - Виж какво, има скандали, как да ги нарека, битови ли, житейски ли… - Ти го изпя това: "не съм добър съсед за монтьора…" - Не, това е друго, мен ме привлича, когато има сблъсъци не между хората , а между техните творения. Примерно ти не трябва да ме интересуваш като човек, дори и твоето поведение да ме интересува, то трябва да е на втори план. Важното е, че това, което си го сътворил, с моята работа аз мога да го направя на нищо. Тоест мога да провокирам нов тип мислене, което обаче да разрушава норми, но не норми на поведение, а естетически. Естетическият скандал, а не на равнището на етиката… - Моралът не те ли интересува? - Да, но и отразеният, пречупеният през творбата, защото този морал най-вече налага нормите. - Какво е нужно на един бард освен талант и китара? - Нищо друго - талант, искра божия му е потребна. Да му идват хубави текстове и музика. Преди беше гадно, защото трябваше да се представяш в един тесен кръг. Сега излизаш на улицата и можеш да си пееш колкото си искаш - никой не те спира. |
|
|
Румен Савов |
||