|
"Демокрация" Разпилени термини имитират професионално лустро |
||
|
Разполагащ с неограничен интелектуален потенциал комунистически газет се напрегнал да даде директива как да се преподава български език на чужденци. Това е направено в три стройни колони, които искат да минат за рецензия, но се добират в най-добрия случай до нескопосан фейлетон, подписан от Александра Табакова. (“Дума”, бр. 227/29. ІХ.1993). Госпожата не си е дала зор да оцени напрaвеното от авторите на “Учебника по български език за чужденци” (система “Луди-млади”) Елена Хаджиева и Ангел Ангелов – Джендема. Ако беше направила това, щеше да избере специализирания печат. Може да се каже, че в писанието й има попълзновения за езотерично езиковедско звучене. Тук-там са разпилени термини, за да добие текстът професионално лустро. Иначе оценката се ограничава в употребата на иронични кавички. Навсякъде се говори за “учебник”. Препоръчваме на авторката да се върне към по-стария и автентичен комунистически терт с употребата на “т. нар.”: т. нар. учебник, т. нар. чужденци, т. нар. САЩ. “Г-жа Табакова” обаче цели или постига (разни структуралисти смятат, че това е едно и също) нещо друго. От целия текст лъха недомислено морално паникьорство и по този начин той се включва в хора от вопли на левичарския печат: |
“посякоха историята и езика”, “изхвърлиха от литературата Ботев, Вазов, Захари Стоянов” (чудно кой дълги години кри “Чардафон Велики” на Захари Стоянов заради образа на един похотлив руски поп). И докато това може да бъде само смешно, приплакването, че в учебника не се говори за труд и човешки добродетели на българския народ, е направо мракобесническо. За нас е безспорно ясно, че г-жа Табакова, която се самоназовава “специалист”, може да мине за такъв най-вече в собствените си очи. Тя явно не е успяла да вникне в композицията на учебника, за да може да твърди, че българската висока история отсъства. Чиста лъжа е, че в учебника са подминати Ботев и Левски. Тя не е доловила (тази специалистка!) дискретния и изящно проведен смислопораждащ сблъсък между живота на големите български исторически герои, изложени в приложението (безспорно една от най-полезните части на учебника), и микроразказите за всекидневието на младите герои, които г-жа Табакова упорито привижда като антигерои. Сега, ако вземем и кажем на Табакова, че сюжетно организираните микроразкази са иронична парабаза на изложението, но и на отсъстващото в приложението, тя ще ни гони да ни пита какво е парабаза, защо е иронична, кой го е казал и т. н. По тези причини не очакваме фейлетонът на г-жа Табакова да бъде отбелязан от специализираните езиковедски издания. Толкоз. |
|
|
Ани Илков, |
||