"Демокрация"
1 юли 1993 г., бр. 150

"Джендема" срещу всички минали, настоящи и бъдещи тирани

"Шест години след написването им песните на групата "Джендема", известна от протестите преди 10 ноември 1989 и митингите на СДС, излизат в албум, наречен "Бялата точка на Европа". Той обединява девет хита, между които са: "Стара градска морга", "Водно колело", "Голямото дърво на народа", "Разговор с един етикет", "Любовта е мека камила". При подготовката на концерта-представяне на албума (понеделник, 28 юни, в НДК) с основателите на групата Ангел Ангелов (Ачо Джендема) и Атанас Цанков (Насо Дирижабъла) разговаря Орлин Викторов.

Защо нарекохте групата “Джендема”?

Ачо и Насо (допълвайки се) – Този въпрос ни зададоха в Държавна сигурност преди 5 години. Беше точно по време на т. нар. възродителен процес и в милицията мислеха, че сме турска група. Обяснихме, че това е турцизъм, който за българите означава ад, пъкъл, геена огнена, там, където се пекат грешниците. Ние сме грешници но с “Джендема” искаме да пречистваме хората, като удряме рогатия. С неговите камъни по неговата глава. Всички от групата бяхме студенти в Софийския университет, организирахме се през 1986. Останахме само ние двамата. И преди 1986 си пеехме, но името избрахме, когато Ачо падна в шахтата на един асансьор (но не счупи бутилката водка!) и видя абсолютния джендемски мрак.

Това стана съвсем ненадейно. Събрахме се в дворчето – протест беше, изцепка на много хора. По време на хепънинга някакви хора с камери снимаха през цялото време, а ние пеехме с треперещи крака и очаквахме да ни приберат. Пяхме “Водно колело”, “Голямото дърво на народа”, а Петър Манолов беше подгонен от службите, обяви гладна стачка и в крайна сметка се стигна до свалянето на Тодор Живков. Случката от 1987 беше много поучителна – тогава се видя кой колко струва. Петър Манолов прояви тогава голяма смелост. Едвин Сугарев направи същото.

Само Ачо – Рокът без протест е пълна нула. На първия митинг на СДС, на който бяхме, излязох на сцената и хората едва ли не ме гледаха на нож. Помислиха, че съм от фестивала “Ален мак”. Но се заслушаха в текста и го приеха. (Свободата, брат, е нещо относително – си спомни тук редакторът стих от една такава песен.) Пеехме си парчетата и не ни пукаше.

Пак двамата – На естетическия протест, който скандализира всякакви тирани. Не пряк протест с лозунги, а поднесен по интелигентен начин, та да се изплъзва. Тираните се досещат, че нещо става, но не могат да го смачкат. Те могат да затворят един човек, да му запушат устата, но ако този човек говори и пее, нищо не могат да направят. Песните са ни срещу всички минали, настоящи и бъдещи тирани и простаци.

Това са лафове. Слушаме с какви изрази си служат хората и ги събираме гъбка по гъбка.

Там е работата, че това са техни думи и те се чувстват като автори на текста. Затова винаги казваме, че нашите песни са народни. Народът си ги е измислил и той си ги пее. Ние само организираме фолклора и го превръщаме в художествена художествена форма.

Самият Боб Дилан казва, че музиката е една и съща, а са важни думите. Нашите текстове не могат да се възприемат едно към едно. Има недоизказани неща, намигвания, експресия, черен хумор. В текстовете ни се съдържа и естетическа провокация.

Скандалът е социалнана експлозия, която търсим. Да накараме хората да си задават въпроси. Психологически скандал, но не на всяка цена.

Когато човек изразходва грозната енергия, която се намира в душата му, той се пречиства. Ние предоставяме възмажност нравствено пречистване чрез черен хумор. На мястото на отречената от историята личност на Хитлер биха могли да бъдат Сталин, Георги Димитров, Тодор Живков. Когато демоните се извадят на светло, те загиват.

Да. Всичко, което става в момента в България, показва, че всички ние сме си пак бялата точка на Европа. Не сме мръднали.

Орлин Викторов