"Демокрация"
20 декември 1993 г.

Поети с китара пяха в студио “Монмартър”

СОФИЯ. Вместо в Харманли поетите с китара (ПОКИ) за пръв път се събраха в столицата. За коледната им среща петък срещу събота Художествената галерия на фондация “Св.св. Кирил и Методий” гостоприемно предостави камерния подиум, сгъваемите столове и барчето на наскоро учреденото студио “Монмартър”. Мелодичният звук от отпушване на бутилки повиши забележимо градусите на настроението, преди водещият Асен Сираков да обяви регламент “по две песни на череп” и да разбърка в шапката си имената на участниците.

С твърдението, че Харманли е велик град и всички пътища водят до него, актрисата Йорданка Кузманова издаде присъствието си и отстъпи микрофона на номер едно в програмата Георги Денков. Той дръпна струните с поетичен копнеж по тъжните жени и любовта, но Александър Димитров побърза да смени посоката към иронични отклонения за бизнеса и инфлацията. Михаил Белчев се разграничи от събратята си, като си доведе китарист, и събра овациите с познати вариации около топлите (голите) и ъглите (кръглите), а Борис Гуляшки си каза “Молитва”-та сам и доказа, че поетът е поет и без китара.

Асен Масларски пък изкара с “Вън вали” още четирима колеги на сцената, за да се разбере, че понякога една китара е достатъчна за петима поети. Жорж Ганчев се отказа от музикален съпровод, но не и от удоволствието да нападне в рими парламента и правителството със самочувствието на най-артистичен сред политиците и най-политизиран сред артистите.

Единствен Гриша Трифонов получи извънредно право на три песни като основател на ПОКИ и свири за Исус Христос и Мишо Белчев. След него дочакаха реда си Роберт Леви, Виктор Самуилов, Емил Симеонов, Христо Карастоянов, Светослав Георгиев, Николай Вълчинов и още много непредвидени таланти, нетърпеливи да се изявят пред публика.

Ирина Вагалинска