|
"Литературен вестник" SHEIK YERBOUTI – HE SHOOK HIS BOOTS |
|
Какви бяха тия хора, които си умираха по Frank Zappa - консерватористи, които си даваха вид че предпочитат разни Цимермани и Шонберги (Шонберзи?) наемаха други хора поназнайващи английски или сами учеха по малко та да разбират кой на кого идва в устата (I promise not to come in your mouth) и какво ще рече да се дрънка размяна (I jingle my change) и защо в Америка всичко мирише на сирене (All what we got is American-made it’s a little bit cheesy but it’s nicely displayed) о, тия като черва бяха навързани бяха сплетени с някакъв сладоледаджия, който напук на техния ентусиазъм продавал егалитарно сладолед точно пред ЦУМ (ГУМ,СУМ?) и той си умирал по Zappa, но като натрупал пари, разваляйки здравето на дечурлигата, изпокупил тавите на Майките и дошъл до Invention; прочее дали е разбрал, че Zappa е предпочел простотата v/s простотията и защо е невъзможен след него един Вавилонски сладолед та не е ли от силното горещо на сладкото на циците и метафизиката на езика всичко дошло и как да наречем това, което ни е впрегнало в напрежението на всичкия език и на всичкото тяло. Не можем. Да ближем рани, да ближем сладолед, а тялото да умира и да ни пита за езика си, да му кажем: “Ще ти се даде в устата!” (I promise not to come in your mouth). Ето 7 консерватористчета се плъзгат по устната на дикционария и казват под диктовка: “Zappa размеси езиците на музиката, вече нямаме езици, уви!”, после лапат сладолед на големи розови топки край реките Вавилонски но къде, пита се, е Сладоледаджията от София, който според легендата си умирал по Zappa; понеже Zappa умря. |
|
Владимир Жобов, |