"Начало"
2 септември 1993 г.

И ний сме дали нещо на света


София, 1 август 1993 година. По-точно гр. Банкя. Откриване на летния, ХХХІ пореден, семинар по български език и култура. Разликата е, че “семинаристите” държат в ръцете си нов учебник по български език за чужденци.

Системата е създадена от Елена Хаджиева и Ангел Ангелов и се нарича “Луди-млади”.

Учебници като този, така единни в своята цялост, се пишат или на един дъх, или с години!

Завладяващата сюжетна линия кара с нетърпение да прелистваш страница след страница. Живи, ярки образи на герои, истински и съвременни със своите проблеми. Носители на жив, истински, говорим, съвременен български език – цветист, многопластов, семантично многообразен – такъв, какъвто е в живия живот. На всеки българин става ясен веднага социалният произход, средата на героите. Това целят авторите на учебника – да научат и чужденците да ги определят по езиковите им особености. На социолингвистите-специалисти (или специалистите –социолингвисти) веднага ще стане ясно, че езикът на героите е всичко друго, но не и жаргон. Както е подчертано в предговора, читателят се сблъсква с думи и изрази от софийската разговорна реч.

Фразеологичните изрази, обграждащи уроците, са добра илюстрация на една от основните характеристики на българския език – неговата аналитичност. От друга страна те се явяват семантичен подтекстов синтез на фабулата на съответния урок.

Малките речници на новата лексика са своеобразни акценти върху характерни за българската реч единици (трябва може би да се подчертае, че това не е учебник за начинаещи от А, Б…). Нещото, което е добро и полезно дори и за българи-нефилолози, е безспорният практически, приложен характер (като синтез) на граматическите операции включени в отделните уроци.

Те имат за цел (и я постигат) да послужат на съвременния методологически принцип за чуждоезиково обучение – комуникативността.

В материалите за упражнение са включени представителни за българина фолклорни, поетични, песенни образци и анекдоти.

Основната идея, на която е подчинен учебникът, е запознаването на чуждестранния читател с българската национална специфика. Посредством характерните за българската именна система имена на героите, фразеологизмите, специфични за говорната ни практика, рецептите от националната ни кухня, читателите-чужденци се приобщават и към страната ни. Това, което със сигурност ни изважда от задния двор на Европа обаче, е детайлната илюстрация на етапите от широко афишираната наша 1300-годишна история. Кратко и ясно е отдадено внимание на всеки фрагмент и всяка личност (от създаването на нашата държава до наши дни), положили своя дух в градежа на националното ни културно мироздание. Въвежда се читателят и в каноните на православното богослужение, тайнства и обичаи. А когато чрез раздела “География” човек усети величието и прелестите на божествената ни природа, му идва да възкликне като Алеко: “Какво, Швейцария ли?”

АВТОРИТЕ ИМАТ СВОЯ ПРАЗНИК НА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ! ЗАВИЖДАТ ИМ!

P.S. Учебникът завършва с поздравление от страна на авторите Елена Хаджиева и Ангел Ангелов към техния учител проф. Мирослав Янакиев за кръглата му годишнина! Да му е честито и от Университетското издателство!

* Елена Хаджеива, Ангел Ангелов - “Учебник по български език за чужденци – с-ма “Луди-млади” 1993, 340 с., 52 лв.

Таня Чичовска