"Дума"
6 октомври 1993г.

Писмо до редактора

Българската овца е голям слон

От уважение към читателите на вестника отговарям на “съкрушаващата” рецензия на г-жа Ал. Табакова “Българският слон е голяма овца. Или срам за българистиката” (в.Дума, бр. 227, 29 септември 1993, с. 7 ). Обърнах заглавието за да не излезе, че съм го преписал, а не заради някаква алюзия.

В казаното то г-жа Табакова има много истина: “Учебник по български език за чужденци. Системата “Луди-млади”; действително неговите автори са университетски преподаватели Ел. Хаджиева и Ан. Ангелов; действително героите от учебникарските текстове не са от най-изисканото общество; действително езикът на тия герои е далече от граматичния учебен език, с който атакуваме чуждестранните мераклии да усвоят нашето средство за общуване; действително на тези момчета – героите от текстовете на учебника – им се налага да преодоляват проблеми, за които досега в нито един учебник не се е писало; действително тия хора си попийват, преспиват с момичета и – представете си – на другия ден не тичат нито към църквата, нито към гражданското; действително е направен преглед на всички български царе, без да се изключат например и тия, царували след турското робство. Г-жа Табакова има и други верни наблюдения.

Съгласен съм, че такъв учебник, който да показва една част от софийската младеж такава, каквато си е, досега нямахме. Нямахме такъв учебник, но имахме и продължаваме да имаме младеж, която живее на запад от площад “Възраждане”, и смея да твърдя, че тя с нищо не е по-лоша от младежта на изток от този площад.

Като е хванала баданарката с черната боя, г-жа Табакова се е поувлякла и без да спомене факти, подхвърля за грешки и в граматическата част. Такива увлечения се получават винаги, когато се използва стара баданарка.

Едно нещо не мога да проумея: след като чуждестранната младеж, която посещава нашия Летен семинар по български език, иска да познава и езика на т.нар. от госпожата “коньовичарчета”, защо ние трябва да се срамуваме да им го покажем? Познавам най-малко 10 учебника по български език за чужденци, от които блика добре фризиран и гладко сресан български език.

Такъв език, на който едва ли някой жив българин говори. Там могат да се намерят и сведения за славното ни минало, и за светлото ни бъдеще. Хаджиева и Ангелов са създали един експериментален учебник въз основа на софийския младежки език, за което още в заглавието са отбелязали, че е система “Луди-млади”.

Рецензент съм на учебника. Признавам, че в него има сполучливи текстове, има и недостатъци. Липсва обаче ориенталският манталитет да се фукаме и да си обличаме най-новите дрехи, когато трябва да се срешнем с чужденци, които идват при нас по дънки и съвсем неглиже.

А текстовете на Джендема се пеят от цялата софийска младеж. Светът може да се покорява с танкове, може и с песни. И в тези песни не е задължително да има само гайди и гъдулки. Може и да става и с една шестструнна китара италиански строй.

Г-жа Табакова е успяла в едно: да измъкне неща извън контекста и с извадена сабя да ги сече наляво и надясно.

И не е ли очевидно, че този език на улицата напира към масмедиите и нищо не е в състояние да го спре? Или г-жа Табакова смята, че такъв младежки език няма, защото изобщо не може да го има? Къде живее тази госпожа без капка чувство за хумор и реализъм. И най-важното: кога?

Изобщо: българската овца е голям слон…

Проф. Д-р Михаил Виденов