"Ритъм"
7 юли 1993г.

Зписки от подземието

26.06.1993,
НДК, зала 12

Подземието е… надземие. И то особено централно (бивше тоталитарно) столично сдание, някогашен джендем на свободната воля. Сардонично и параноично, но по логиката на антилогичността, Ачо Джендема се избра с НДК, за да промоцира новите си (стари!) парчета. Със своята едноименна група, разбира се. И понеже много хора познават Ачо от “Субдибули”-ните времена, познават неговата нестандартна и многострадална от зли червени зверове мисъл, на купона се бяха стекли много… малко, но ценители.

Капризният им вкус бе изненадан със страшна сила, когато на сцената – като съпорт на “Джендема” – се появиха “Ноу Брейкс”. Лично аз изгледах, изслушах и се изкефих на квартета (Анди, Кики, Пешето и “акцентовия” дръмър Жоро Варамезов), на тяхната изключително жизнена и мелодична музика. Не бих се наел да я категоризирам – в нея има и рок, има и повече от т. н. british big wave, има джаз от най-далечните галактики, колко мозък и фийлинг има… Ню уейв гръм и мълния от дистера на Пешето ме срази, защото съзнанието ми винаги го е чувало като блусар да крои 12-тактовата схема. Какво ли бъдеще сънува Анди за своята “артистична генерация”? Безапелационно се вписвам в редиците на crazy fans на “Ноу Брейкс” – това е отлична немасова банда, каквато високостатистическият българин отдавна заслужаваше.

Него ден придобивката му бе двойна. Защото, успоредно с “Ноу Брейкс”, се легализира и старата групарска душа на Ачо. Заедно с Наско, хармониката на Емил, Васко “Дъ Кръпката” Георгиев и Жоро – изредили се на ударните, Пешето, Кики, клавирната хиена, три бек-гърли (suicide blonde, тънко дръпнати очи и Дж. Ленън имидж), Джендема (“Джендема”) запозна всички ни с отколешните болки на подсъзнанието си. Я, Франк Запа знаел и български – мислех си аз, докато слушах сериозните пародии на фронтмена на “Джендема”, но сивите ми гънки обикаляха повече около твърдението, че когато един тип започне да мисли за даден чужд език, то именно това е признак, че го познава. Да, Запа знае български и никак не бърка времената.

Иронично-груфтарско-философско-музикантско-небесно-земноводните му парчета си бяха баш приклад в задрямалото съзнание. Ходихме и с курва на бистро, пляскахме с педалите по задниците на русалките, яздихме с елен към джендема, напихме и царското мляко…Купон, чиято усмивка се бе разтеглила в подземието на душата. Малко нещо – цитират Борис Виан: “Той се погледна в огледалото, пусна си мустак и след като не му хареса го обръсна!”.

Ивайло Кицов