"Стандарт"
11 март 1994 г.

Ангел пак тълкува Джендема...

Песен от съня

Знаех, че бе пял на “сините” митинги. На въпроса ми, колко вида реализация има като Джендем , Ангел посочва на първо място “щурия купон в апартамент”. После иде “пеенето на митингите. Също е пълноценно като контакт. Казваш “А” и ти отговарят “Б”. И се забавляват хората, и попада песента на място...” Не съм го преживяла като такъв – на митингите не ходех освен веднъж, на три едновременно, с изследователска цел: да чуя разликата в саунда в зависимост от “цвета” на митингуващите. Много интересна разлика.

Моят джендемски слушателски опит е клубен. Там вече няма комуникация на просто равнище “А” и”Б”, защото специалитетът на Ангел е да разбърква и азбуката, и думите, и смисъла, докато се получи нов смисъл. Тази му игра е ясна само в най-общи линии. Тя поставя в съседство думи от различни контексти, така че възприемаш наведнъж няколко текста. Видях наскоро нещо подобно на една фотография. Върху един кадър се бяха “запечатили” случайно две пози, но тъй хитро, че фигурата излезе с женска глава и мъжки ръце. Невинаги обаче случаят прави хитри каламбури. В предишният ми джендемски материал например (в.”Стандарт”, бр. 75, 11февруари 1994 г.) по Бог знае чия воля употребената от мен дума “спец” излезе напечатана като “слепец”. А момчетата от махалата, с които Джендема е сътворявал колективно “жаргон в действие”, са станали момичета. Грешка, изглеждащата вярна: Розмари не е спец, а слепец по отношение на Ангел, а Ангел се забавлява с момичетата както е редно). В джендемските песни обаче случаят, помагащ на хрумването, не е тъй “случаен”. Той е един много коткан, много старателно отглеждан Мистър Случай. Задачата му е да сее пипер върху, изглежда, винаги готовото да се втвърди в текст литературно въображение на Ангел. Питам го дали “всичко е само игра и спектакъл” или...?

Ангел: Вярвам си дотолкова, доколкото е добре изиграно. И повече като че майсторлъкът взе да изпъква на преден план. Малко е неприятно, но едновременно със самосъзнанието на процеса и с печеленето на някаква територия се стига до загуба на някакъв импулс, на спонтанност. С носталгия си спомням за предишното време, когато нещата ставаха от само себе си, без много-много да ги мисля. По-рядко ме спохожда това, дето е като някакъв сън, когато човек скача и направо изпява песента от съня си. Да, по-малко сънувам вече песните си. А преди това беше почти непрекъснато – еуфория, сливане на сънувано, на измислено и неизмислено, без ясни граници...

...Да, преди. Когато чух “Джендемите” за първи път на живо, реших, че после ще му мисля, а по-напред трябва да ги покажа. Естествено в Харманли, на “Поетичните струни”. Поетичните струни много ми харесаха, но аз се притесних: и от дисхармонията (общо казано), и от бидона за зеле, използван от Насо вместо тарамбука, и от фразичката “другите от отряда”. Помня добре, че заобяснявах (в харманлийската “Дядова ръкавичка” имаше естествено други от партията): показвам една група, за да чуем “как не трябва” да се пее. Насядалите по пода намериха израза за смешен.

Ангел (сега): ама то е било за теб “как не трябва”, никой не те разбра така.

- А как ме разбра?

Ангел: Всеки знаеше, че не е “ето как не трябва”, че нито ние сме “ето как не трябва”, нито ония са “ето как трябва”. Това беше просто нещо различно. Получи се обратното – ето как трябва.Щото именно когато ние пяхме, ония направиха един кръг около нас, седнаха всички на земята и започнаха да куфеят, казано на по-млад жаргон. Този кръг от хора станаха наши приятели. (Ангел тълкува бардове.)

- И така ти беше въвлечен в групата на бардовете. Как се чувстваш там, как се чувстваш сега?

Ангел: Много е слoжно...

Ангел: Явно, че и у тях нещо куца, след като ме възприемат така. Повечето бардове са големи нарциси. Всеки гледа да хване китарата. Иска душата да изсвири нещо, да се покаже.

- Туй да знаеш, че ще го пиша...

Ангел: Ами пиши го. Те вървяха – и сега вървят – по една линия на дидактичен сантиментализъм. Другата им линия е злободневната. Песни, които се прицелват в личности, в ситуации – “Пак ни спряха тока” и такива работи, нещо, от което аз бягам. Или го пародирам, като изкарвам черния хумор.

- Но все пак си при тях, когато правят купон.

Ангел: Ами да, те са ми интересни, оценявам някои техни песни – на Масларски например. Имат хубави работи безпорно, но всички като че ли се движат по някакъв шаблон. Подражават си един на друг, младите на по-старите. Стоя при тях, защото може би има някакъв мълчалив диалог между нас. Може да се гледаме понякога с подозрение и това е също някакъв диалог, но заедно с това ги обичам по някакъв начин. Знам, че те са едни чисти души. Защото човек, който хване китара и прави това нещо, което е едно от най-трудните изкуства... Много комплексно изкуство, трябва да намериш тона, да не си фалшив, едно ъгълче на усмивката не бива да е фалшиво, нали?

- Приятел ли си с някого от тях?

Ангел: С Асен (Сираков) сме приятели, и то от доста отдавна. С Владо Райчев сме приятели и сме си показвали песнички и гами навремето. Тия бардове, ти ги знаеш, едни са в руската традиция, други са в блустрадицията, някои са в някаква такава средноевропейска традиция, немска ли е, каква е?

Прикрит даскал върви по ръба

Когато Джендема изрече израза “дидактичен сантиментализъм” си рекох отмъстително,че това няма да му се размине. Страшен е, но не давам за него и бардовете му, колкото да са затънали в носталгично евъргийнство и да не си правят труда да измислят нещо ново. (Като махнем Гинчо Павлов, “възпяващ” парламентарните дебати.)

- Добре де, разбираме, че си черен пародист. И че, както говорихме, бекграундът на иронията ти са Джойс, Бодлер...

Ангел: И Томас Ман!

- и Томас Ман, а не Джон Ленън...

Ангел: По косвен път неговото е дошло до мен сигурно. Сравняват ме с Франк Дзапа, макар никога да не съм го слушал. Типологическо сходство.

- Аз за друго искам да те питам. Чета, значи, диплянката с текстовете към албума “Бялата точка на Европа” и виждам, че на хартия си спестил ред сочни думички освен дупетата. От срам ли ги махна, или смяташ, че което може да се пее, не може да се печати. Мотае се там някаква “пастърва”...

Ангел: Винаги сме пеели тази песен с другата дума. Но когато още си играехме на уж издаване на тави, там, в машинописния текст, песента беше с “пъстърво”. И на други места има нарочно разминаване между това, което се пее, и написаното в текста.

- Ами все по посока на приличието са тези изменения.

Ангел: Добре тогава, дай да направим малко психоанализа. Аз вървя по ръба и разигравам точно тази опасна игра между приличието и неприличието. Българската култура е млада и няма много прецеденти в това отношение.

- Това и казвам: ти си решил, че е по в синхрон с нашата култура в печатния вариант да има “пъстърва” вместо “к...ва”.

Ангел: Не съм го мислил чак толкова. Аз усещам аудиторията и знам докъде мога да бъда приличен и откъде – неприличен. Знам пред кого. Това е като кръг на езотеризъм, който мога да разширявам и да стеснявам.

- Играеш ли с нормите?

Ангел: Стремя се някак по мои мерки да представлявам нещата. Норми познавам доста, и то в най-различни варианти. И оттук мога да си създам мярка за норми, едни норми да приема, други – не. Познавам българските норми, познавам ги и в исторически план. И се чувствам свободен да си играя с тях, да им се подигравам и да ги формирам така, както си искам.

- Доста те критикуваха за учебника, където също си пародист...

Ангел: Ако искам, аз, разбира се, мога да спазвам нормите. Мога да дам и един лъскав, полиран учебник по български на чужденци. Това не е трудно. По-трудно е да избягаш от полираността на нормите, от глазурата на нещата и да направиш нещо свое, което да бъде встрани. Но това не означава такова разграждане, при което няма мярка. Ние сме свидетели сега на някакви такива предавания, кукувци и т.н. В културата ни сега е пълно с такива разграждащи неща, неща без мярка. Те нанасят много голяма вреда, защото уж си играят с ниските стойности, с разговорния език, но всъщност не играят, а представят нещата едно към едно. Еднозначно. Моето разрушаване на нормите не е без мярка, то разрушава, но в същото време изгражда друга система от норми, с друга философия, по-различна. Не тотално различна, а леко изместена. По този начин нещата се възприемат най-добре, най-комуникативно, защото човек се забавлява.

- Не можеш да очакваш всички да ти разбират начина.

Ангел: Така е. Когато излезе учебникът, някои казаха: какъв е този разплут морал. Оказа се, че вървят ръка за ръка: тесногръдието в политически смисъл и тесногръдието в морален смисъл. И ми лепнаха етикета, че съм разплут морал. Скоро един колега ми каза: “Ей, внимавай, разплут морал, носи ти се слава!” А тези, които ме познават, знаят колко много държа тъкмо на моралните стойности. А това, че с някакъв артистизъм нарушавам граници, това отново е едно прикрито даскалуване. Искам да науча хората да се освобождават . Ей така, малко... (Много продължително ”смяфкане”.)

Розмари Стателова