"Литературен вестник"
8–14 октомври 1997 г.

B.B. Fest: Късен прочит на Керуак

Bulgarian Blues - край море, а не край река. Безплатен. Скроен от три, добре различавани части. Според мерките на един поет, временно преквалифициран като дипломат – онова нещо, около което винаги се случват разни истории. И страхотно завиват в ноща, според любимото мото на Христо Карастоянов.

Blues Fest – повече фест и по-малко блус, повече Bulgarian и по-малко фест. Но имаше и купон, имаше и музика (не мюзик!)…

В ранното утро на втория ден, тръгналите на работа бургазлии и летовниците, които имат вредния навик да тичат по пясъка, наброиха по плажната ивица и в тревата на Морската градина неколкостотин чифта кубинки, грижливо наредени до двойно по-малко спални чували. Богата трапеза за кърлежите, мимоходом отбеляза д-р Джендов, докато за десерт нагласяхме видеото с гигантите на блуса. В тази ранна сутрин г-жа Полицията пишеше доклада за невероятно спокойната първа фестивална вечер, в която дори ямболските рокери (посветените знаят какво означава това) не гледаха мръсно. По-скоро с бирена влага в очите.

Лично на мен най-много ми допадна “предфестивалното меню” в бургаския “Фънк таун” – едно фантастично мазе, на което биха завидели и ливърпулските рок-аматьори от началото на 60-те години. Тук фестивалът бе резюмиран стегнато и селективно, а необявеният блус-сешън добави необходимия аромат на атмосферата.

Наблюдение първо: капелата “Дърти пъртиз” по съществао е фънк формация, което означава разчупване на организаторските представи за блуса. Млади момичета и момчета /!/ раздадоха кондомите на единия от спонсорите, а в репродукторите изтънко се провикна Литъл Ричард. Двусмислено!

На моравата край плажа закъснелите хипита, поне две хиляди на брой, пристигнаха с грамадните самарести раници “хималайски профил”, тук-там с китари, тук-там с мотори, предимно с гаджета, напук на Гошо Минчев и неговата юношеска мечта (той пристигна с Развигор Попов!).

Практически от цялата страна, а и неколцина от Полша, Германия и … за колорит и международен статут. Всички те пристигнаха заради Бургас-блус и заради тръпката да се приобщят към нещо, което се случва. Мотото на шестото десетилетие: важното е да се случва, важното е да е тук и сега. В този смисъл социалната част на фестивалната кройка бе много успешна. Другата кройка, организаторската, на няколко пъти се опита да втълпи на закъснелите следовници на Керуак, че, видите ли, Бургас е нашият Уудсток. Месец по-късно г-жа Телевизията на Република Бълтария се опита да ни обясни, че и Варна е българският Уудсток. На Бургас с няколко хиляди специално пристигнали млади хора пришиването към американския мегафестивал пък имаше известно покритие. Във Варна при 80-90 души публикоучастници, обилно разредени от мургавите ни събратя православни, това си е чисто нахалство. Но нейсе. Всички добре знаят, че българският Уудсток се казва ту Копривщица, ту Рожен, ту Предела, ту нещо друго. И само мъникът се вижда в собствените си очи като Гъливер. Затова в Бургас внушенията на неколцина комплексари нямаха ефект, слава богу.

Наблюдение второ: на сцената в Бургас е настъпила такава демокрация, та не само стиловият кунтур се е разширил до възбог, т.е. от Пламен Ставрев до Ангел Ангелов Джендема, но и музикалното равнище се е подредило от горе до долу по стълбището на площад “Испания”. Първото има своята логика и е разумна организаторска промяна. Второто е с доста неясни очертания и напомня, макар и далечно, за един друг фестивал в югозападния ъгъл на соцлагера България. Приобщаването на повече групи към блуса и блусориентирания рок може да стане по изпитаната вече формула на “OFF” избора. Което е чиста тавтология. Важно е преживяването, катализатор на което да бъде неинституционализирана и официализирана проява. Като блуса. И като рока. Като джаза. Този поведенчески модел е твърде устойчив вече няколко десетилетия и само в България властимащите, когато не се сменяха, и сега, когато се редуват, не разбраха как да бъде приобщена и използвана младата енергия. Младежта иска да участва в нещо! Това нещо може да е неорганизираната или организираната престъпност, ритуалите на Рабта Ятра, футбулната запалянковщина или блус купона в Бургас.

Легитимирането на блуса стана преди много време чрез джаза, но едва в началото на 90-те години той се добра до най-широката аудитория и младите харесаха в него непукизма и неробуването на авторитетите. Което не му попречи по-късно, по закона на Мърфи да създаде своите авторитети – къде по силата на артистичното присъствие, къде силом, чрез постоянното присъствие в неохраняваната от истински критерии медийна територия. Разгеле, бургаският фестивал този път бе удостоен с вниманието на БНТ.

Познатата редакторка през първия ден видимо ми се зарадва, но когато според уговорката на другия ден я потърсих, тя отсече: няма да правим рецензии на участниците. Долових далечния аромат на комсомолски патос. Според неговите съставки трябва да преобладава емоционалничкото, сетне екзотичното, разнообразено с пикантни детайли, а накрая може да се отпусне и една капка оценка от общ характер. И халтурата е готова.

И в блуса, както и в рока, в българския джаз и дори в дискотечния мюзик художествените проблеми са твърде много и твърде отдалеч заобикаляни. Този път ще ги заобиколя и аз!

B.B. Fest би могъл да бъде абревиатура на Blues Boy Fest. Такава е и мечтата на организаторите, но пък тогава ще имаме съвсем друга опера и следователно и съвсем други амбиции. А е известно, че повишените амбиции съпътстват повишените възможности за финансов “удар”. В такъв момент настъпва времето на софийското НДК – царят на всички дублирани прояви.

На Бургас блус`97 бе гот.

Комбинацията между блус, бургаско пиво, пържена цаца (евтина) и пържени картофи (евтини) се оказа доста сполучлива.

/B.B.Fest е абревиатура на Бургас Блус Фест./

Владимир Гаджев