|
"Поп-рок вестник" Постмодерна раздумка с Ачо Джендема |
||
|
Име: Ангел Ангелов |
||
|
Иначе Ачо си е рокаджия, има си и банда. Досега е издал две касети ( “Бялата точка на Европа”, 1992 и “Майор Атанасов”, 1994). Написал си е и книга, която носи предвидимото заглавие “Песни от Джендема”(1994). В момента човекът репетира за Бургаския блус фестивал, който, както може би знаете, ще се проведе в края на август. В Бургас! След него му се очертава малко турне в София, а после и в други градове. Та седим си с него и ето какви ги говорим… Какво е рокът за тебе? Преди всичко особена нагласа на духа. В рока много условности отпадат и влизаш в едни съвременни коловози, където не ти тежат “вековните окови на традицията”. Разбира се, и рокът си има традиции. Ето вече трийсет-четирийсет години рокът, който справедливо наричат “дете на блуса”, живее със същия тип кумири и същите похвати на изразяване. Рокът си има съвсем проста граматика – една схема, която обаче не омръзва и за слушане, и за импровизация. Наистина е странно като феномен: рокът като една приказка, която искаш непрекъснато да ти бъде разказвана. В рамките на тая схема, която е колкото строга, толкова и освобождаваща, душата ти…(драматична пауза)… може да излезе в най-причудливи форми – от високата поезия до псувнята към ближния… (Тук Ачо се залива в джендемично хихикане). Как се срещнахте с рока? Кридънс ми влезе под кожата още с детските спомени. Слушаха ги по-големите: Proud Mary…Down On The Corner и т.н. И сега ги слушам с голямо удоволствие – заради онази особена ритъм китара, дето и казват “кридънс китара”… После Гранд Фънк, Цепелин…Сещаш се… Сещам се, сещам се… А парчето, което те разби? |
Look At Yourself на Юрая Хийп. Правехме записи с един приятел от “Метронома” и изведнъж прозвуча Хийп. “Ето това е, казах, искам ТОВА да ми го запишеш!” Впечатлиха ме вокалите, органът и ритмиката – много изчистена, комплексна атмосфера. Вкарват те в една магическа реалност – явно, че това са и търсили… Кажи сега нещо за “двете души”, дето се борят в теб… За какъв се мислиш, бе, пич? Социолингвист ли си, рокаджия ли, що си? Май не са само две души, скромно казано. Важното е да нямаш претенции, че си някакъв. Но противоречието си идва от субективното и обективното начало, които са и вътре в нас, и извън нас. (Отново хихикане, сред което джендемично лъсват два три металургични зъба. Всъщност, не! Както Джендема сам поясни с “длан” пред уста: “Сега си ги оправям”.) Та, значи, проблема съм го решил така: просто сменям жанровете в един твърде широк диапазон – от епиграмата и вица през философската проза и детската приказка, та чак до символната логика и статистическия анализ на речта. Смяната на тези жанрове и бремето на стиловете, които малко или повече познаваш, тежи много, но в крайна сметка това, което най-много обичаш, взема най-често връх. И кое е то – рокът ли? Ами най-често така се получава – особено ако държиш китара в ръцете си. Освен това резултатът много лесно се вижда, защото са и най-много хората, които искат от теб точно това. За другото ще трябва да почакат. Работата е там, че нещата са колкото и твои, толкова и на другите. Ходиш, събираш и слушаш. Купуваш лафове от приятели, самите те забравят, че са ги казали, а ти се подписваш под тях… Ето това е да си рокаджия социолингвист. (Тук завесата пада. Музиката свири туш. В лятната софийска вечер гальовно гукат щурчета.) |
|
|
Юлиян Антонов |
||