"Демодрация"
31 март 1998 г.

Ангел Джендема - без ангелски криле

Ангел Ангелов – Джендема, е на 40, доктор е на филологическите науки и е от прекрасните изключения от общоприетата представа, че хората на точните науки са сухари.

Джендем означава пъкъл, бездна, пропаст, което противоречи на жизнената природа на Ангел, но в този прякор е закодирана мечтата му да се спусне в едноименната пещера. В биографията на будните дни и нощи на Джендема преди купоните и среднощното продължение на концертите са прочетените книги и написаните студии и научни доклади. Част от академичната общност може би не гледа с добро око на музиканта Джендема и се опитва да го приеме само като Ангел Ангелов, а хората, които пеят песните му и им се радват, май и не подозират за университетските му занимания, но пък нужно ли е да знаят за тях? За него обаче двете дейности не са просто превъплъщения, а два типа мислене, на които е свикнал да се настройва и има необходимост да го прави. Дали ще е научен доклад или нова песен, стойностно е това, което е направено добре и носи послание, смята той. А нещата са добри, ако са изстрадани, ако минават през сърцето, ако ги сънуваш или не спиш заради тях.

Ангел Ангелов - Джендема от години се занимава със социолингвистика – модерна филологическа дисциплина, насочена към живия, говорим език. Авторът на “Водно колело”, ходи с микрофон сред хора от различни съсловия, лови говора им и след това го анализира. Така е установил, че тарикатският жаргон от 60-те години и сега се ползва от тийнейджърите, макар те да смятат, че са словооткриватели. Доказателство за Джендема е сочната реч на Петър Увалиев, който облича мисълта си и със строгата академичност на изказа и с хулиганските, но цветни дрешки на улицата. Но филологът Ангелов жали, че жаргонът доста се е свил от времето на ранната му младост, когато с връстниците си с алегории, вицове и собствен език прави контракултура на натрапеното от режима.

Сега може да говори, каквото си пожелае, и няма смисъл да се прикрива, но артистичната му натура не приема консумативността на обществото.

Едно от сериозните приложения на социолингвистиката, според Джендема, е възможността и да помага на политиците при вземането на решения по езиковите въпроси, особено сега, особено на Балканите, където тлеят националистични вражди. Това невслушване в научните тези е нашенски патент, мисли той, защото в Америка е видял едно друго зачитане на труда на учените от политиците.

В групата на Джендема (с два издадени албума) свирят “момчета” на негова възраст – лекари, инженери, има и училищен директор… Имат собствена физиономия, която идва от съчетанието на музика и текст, и тя е много симпатична: тарикатска, но и интелигентна, присмехулна, но и много доброжелателна. Не търгуват с песните си и с критерий и самовзискателност искат да приближат хората до себе си, а не те да се приближават до тях и да угаждат на посредствеността. Не са изневерили на бийт музиката от зелените си години, но пеят на български, защото това е начинът да се въздейства на българската публика. Какво като този музикален стил е от Америка? Драмата с родина Древна Гърция, трябва ли само на старогръцки да се играе, реагира Джендема на имитациите на нови и по-стари групи, които опорстват да пеят на английски. Песента е като шепот в леглото от любимата и трябва да ти е ясно за какво ти говори.

С двете си музи, кацнали на раменете му, Джендема умело запазва равновесие върху огъващата се връв на съвременността и не се стреми да освободи плещите си от тежестта им. Сигурно и не очаква вместо тях да поникнат ангелски криле. Най-малкото, прякорът му не би ги понесъл.

Зора Нейкова