Сега-18 ноември 1999 г.
Няколко дни след пленума на БКП на 10 ноември 1989 г. в дома на Анжел Вагенщайн се събират няколко дисиденти и решават на 18 ноември пред “Александър Невски” да има митинг, на който ще говорят пред народа. Тогава СДС още не същестествува.
На 17 ноември пред парламента се провежда казионният митинг, организиран от ОФ. На него се гласува декларация за ускоряване на преустройството.
На следващия ден хиляди софиянци се събират на площада пред църквата.
“По пътя на Унгария и България”, “За Владко, татко и сие - народен съд”, “Резиденция Бояна – клуб на независимите организации”, “Кои са милионерите?” пише на лозунгите. Митингът с високо вдигнати ръце гласува вот на доверие на Петър Младенов за една година. В 11 ч. пръв взема думата Александър Каракачанов. След него е Петко Симеонов. Радой Ралин призовава всички да призоват новото ръководство на БКП. Вагенщайн говори за хуманен и демократичен социализъм. Блага Димитрова нарича 10 ноември “българския Великден”, защото преди това България била вместо “страна на розите, страна на склерозите”.
Там е и Георги Мишев. Той обявява Ден първи на българската демокрация. “ние ще чакаме активно и търпеливо! Не искайте кожите им да висят по стените!”, казва тогава Петър Готов. Но думите му тогава бяха обърнати наопаки и излезе, че той е поискал саморазправа. Митингът освирква Румен Воденичаров, защото призовава да се върнат имената на турците. От всички присъстващи той единствен говори за Петър Младенов като за господин, а не за другар.
Там са и Eдвин Сугарев, Деян Кюранов, Кирил Василев, Христофор Събев, Костантин Тренчев. Последен се изказва Желю Желев от името на клубовете за гласност и преустройство. На 7-ата годишнина от митинга журналистът Иван Бакалов пише в “168 часа”: ”Днес с изключение на Сугарев и Блага Димитрова, никой от организаторите и изказалите се вече не е от опозицията. Нямаше Костов, нямаше Мозер, Стефан Савов го нямаше даже”.
След 4 дни на същото място там пак ще има митинг – в чест на американския президент Клинтън.