Визитка:

Групата вече има 15 години. Ние сме софийска банда и това си личи и по текстовете. През Джендема минаха много хора, но постоянните сме аз и Атанас Цанков. В момента сме шестима. Аз съм даскал. Преподавам в Софииския университет. Насо Дирижабъла също е преподавател, но в американския колеж. Друг от групата е Пешето - виртуоз на китара. Следва д-р Венци Везенков, педиатър, който дойде от бившата група "Медикус". С нас в момента е и Любо Бозаджиев, барабанист. Ние самите много се обичаме помежду си и всяко събиране е малък празник. Вярвам, че и за тези, които ни слушат.

Сигурно ще ти задам най-досадния въпрос, но след като си измислил такова име на групата, хак ти е. Защо Джендема и какво значи това?

Ами, стана неочаквано. Ние бяхме компания и всъщност малко на шега станахме попгрупа. С акустични китари и разни тарамбуки се събирахме по разни мазета и градинки в квартал "Коньовица", свирехме и си пеехме. Правехме си за нас разни парчета - беше непрекъснат купон. Между нас имаше и пещерняци и мечтата ни беше да стигнем до морето по билото на Стара планина и да се спуснем в Джендема - една много трудна за преодоляване пропаст, но така и не се изпълни. Това е историята. Една мечта един копнеж по онова място, където стигнеш ли, не можеш да излезеш.

Разбрах, че си се върнал в българия само за празниците. (Нова година. Бел. ред.) Какво правиш в Гърция?

Спечелих стипендия по линия на Министерството на просветата. Моята задача е да науча гръцки. Можех да отида в Австрия или Белгия, но там съм бил. Мечтата ми беше да видя нашите съседи, защото ми липсва погледът към юга на Балканския полуостров, който е много полезен за осмисляне на нашата култура и история. Затова избрах гърция и най-вече Солун, с който съм родово свързан. Дядо ми е бил три години и половина затворник там, в Едикуле, по време на Илинденското възстание. Исках да видя този затвор, както и гроба на неговия брат, който е в черквата "Апостол Павел". Вече минаха три месеца... гръцки още не съм научил, но почвам по малко. Изкарах три седмици сред монасите на Атон, което е изключително преживяване и за осмисляне на христянските ценности.

Как се справяш като преподавател, защото предполагам, че сред студентите си имаш много фенове?

Ами... гледам да не смесвам двете неща, защото преподаването си е сериозна работа, а това, с което им пълня главите, е тежка и суха теория. Та използвам и това, че съм музикант и мисля нестандартно, та да им поднасям материята по-забавно и да ги накарам да мислят самостоятелно, а те това искат.

Кога ще продължите с репетициите?

Солун е близо, аз често си идвам, така че всичко е въпрос на организация. Сега изкочи едно предложение за записи в БНР, а и имаме много песни, още отпреди 10-15 години, готови като текст и музика, които само трябва да се запишат...

И да се роди трети албум?

Да, ще направим трети албум.

Да се върнем в годините, когато се роди Джендема... Това е любимата тема, защото се създадохме като контракултура. Като реакция на оня скован начин на мислене и поведение, защото не ни даваха много-много да шаваме. Беше бягство от каноните, бунт, взрив... Още тогава имах една теория: ситуациите трябва да се взривяват. Това поражда свободата и свободното мислене.

Падаш ли си по мотори?

Е, признавам си, че никога не съм карал мотор, но хипарският начин на живот ме привлича. Ние пътувахме на стоп, от което е на една крачка да си купиш мотор. Случи се така, че в живота ми един мотор изигра драматична роля. На моята бивша жена брат й се преби с мотор и това беше повратна точка за мен. Той беше рокер. Какво да ти кажа... Малко съм стреснат от моторите, но аз също се изживявам като част от хората на колела.

Какви са според теб рокерите?

Това е нещо със своя идеология. Знаем какво значи рокерското движение в САЩ. Идеологията на рокерството се раздвоява именно там. Рокерите трябва да знаят на кого служат. Те са една сила, едно социално движение. Те самите будят страх у околните с това, че са много, че притежават мощни машини, дори, че се обличат в една стилистика. Имайки тази сила, трябва да знаят на кого служат. А те като че не се замислят много-много за това. Но това е световно движение, стил на поведение и тази сила, която е социална, трябва да служи на някъв морал. Много ми се ще нашите рокери да служат на доброто. Не на мрака, а на светлината.

Интервю на Христо(Чочо) Попов